Предупреждение за утрешния ден

24.07.2018

След „Жив и свободен”, каквото е заглавието на предишната му книга, съвсем естествено е това „Приближаване до взрива”* на поета Атанас Капралов. Свободата има цена, а и той винаги е бил от официално неогласените, но видими и ярки, истински лица на съвременната ни поезия. Сегашното негово „Приближаване до взрива” е метафора за края, който е различен за всекиго и неизбежен. За поета също. Неговият лирически герой тук е персонализиран, неповторим, обусловен от мисията, която сякаш му е вменена свише и която го предопределя и води. А краят все още е само предчувствие. Той може да се превърне и в начало. Той е взрив на мечтите и звездните копнежи, на болките и страданията, на очакването и на забравата. Това ни дава сили да загърбим земните си илюзии и да се взрем, да провидим небесната саможертва в името на всичко, от което светът неумолимо ни е отдалечавал. Но което въпреки всичко е възможно. А може би и близко, предстоящо! Някъде там, при звездите, в безкрая на небесното съвършенство, на безсмъртието и вечната истина.

Заради тях все пак си е струвало да ни има, да бъдем. В отминалото, сега и тук, в себе си или в изначалните световете на словото, на онази необикновена и пророческа визия, която е „детонаторът” на чувствата и на думите, и която ги превръща в слово.

„В начало беше Словото;-казва евангелистът. и Словото беше у Бога; и  Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без него не е станало нищо от това, което е станало”/Йоан 1:1-3/.

Словото е началото и краят, „алфата и омегата”. От него е възникнало всичко. Това ,уви, не е по разума на всеки, макар като знание да е общодостъпно. Богоподобието е небесна даденост, богоизбраност. Както и поезията. А героят на тези стихове е онзи сегашен Христос, за когото  пораждащата сила, взривовете на словото са колкото творящи живот, толкова и смъртоносни. Даже  любовта, вечната спътница на сътворението, невинаги е в състояние да го прозре и обуздае. Но тя всъщност е както първопричината, така и последствието.Тя е вдъхновението и връзката помежду им. Тя е мостът към звездите. Любовта е изворът на спасение от сянката на смъртта и безверието. Тя е олицетворението на мечтата за земен живот и небесно щастие- реална и неосъществима, осъществена и недостигната, вечна/”Вечни”/. И тук, на земята, и там, в отвъдното/”Премазани от скоростта”/.

 Ето така в  новата  книга на поета Атанас Капралов звучат колкото познато,толкова и по новому гласове и лирически послания, напомнящи както за ежедневните тревоги на България, така и за героите от миналото, за трагизма и величието на  българския дух и слово/”Вечни присъди”, „Словото в немилост”/. За поривите на съпружеската и родителската взаимност, за цената на приятелството/”Среща в небето”/, за страданието и кръстните мъки на словото, което е и взривоопасно, и едновременно с това крехко, безсилно да се противопостави на действителността в този свят, сляпо и неистово устремен  към  предизвестената си гибел.

 И сякаш няма надежда, сякаш всичко е вече загубено. Но ето, че пак само словото е в състояние да ни спаси, да ни обнадеждава и окриля. Пресътворяващата сила, неземният устрем на поетичното слово е и живот, и свобода днес. А така е било винаги. Но пак не за всеки, а само за призваните, за онези, които имат дарбата да го носят в себе си, да го превъплъщават.

Поетът Капралов е без съмнение един от тях. Неговите стихове са своебразна опора и знаме. Те са призив и вдъхновение за обезнадеждените. Неговият сякаш извънземен, звезден глас им внушава колкото скръбно и носталгично, толкова и оптимистично да потърсят сили в себе си, да вярват, да мислят и да мечтаят за горди върхове, да покоряват небесни хоризонти.

Но май гибелната  власт на порока и разрушенията вече е толкова  всеобхватна, а злото е толкова ненаситно, че дори и неговият лирически герой не е далече от мисълта да се предаде. Макар и непобеден,  да осъзнае собствената си безпомощност, обречеността на своя заразяващ устрем към звездите.Това се долавя съвсем ясно в едно от най-хубавите стихотворения-”Смяна на местата”:

…„Но днес е епохално късно

да съм на Бога

пръв наместник.

 

И вече не изпитвам драма,

че е осъдено доброто.

Сърцето ми –

сизифов камък-

търкулва

            в ниското

                      животът…

 

Сега си сменяме местата,

крив свят,

на злото ненаситен:

смирено лягам ти в краката,

преди от теб да ме изриташ”.

Но така е само тук, в това някак неочаквано признание, посветено на приятеля Йордан Фурнаджиев. И може би изглежда неприсъщо. Защото още в следващите куплети на „Сомнамбули в космоса” и „Миг небе” аз-ът на твореца отново е предишният – зовящ и увличащ, стремителен, космичен. Надраснал земните дребнави страсти, зареян в пространствата на духа, на времето и световете, от които се ражда вярата в любовта и в пресътворяването.

 Поетът все така ще продължи да бъде „огледало кошмарно” за хората с нечиста съвест, обсебили този свят и родината. Богоподобна е неговата мисия наистина, макар сама по себе си да изглежда „невъзможна”. Има стихотворение с такова заглавие. И все пак надеждата е жива. Колкото и да е бледа, призрачна и илюзорна.

„След всичко-

удар подир удар!-

ти вече си в клинична смърт.

И няма как да се събудя,

освен с лъжата:

„Виждам път!”…

/”Словото в немилост”/

А пътят всъщност е едно от имената Бога. И в Него е спасението. В словото Му, озвучило и осветило стиховете на Атанас Капралов! И в пречистващата магия на завръщането – към виденията от невинното детство и бащиния дом/”Пролетно завръщане” и „Балада за лудите сълзи”/; към небесната представа за мама; към дядо и баба; към дъщерите, завещани на света, както и стиховете/„Спасителки” и „Сватба”/. И не на последно място към „скръбния” град край Марица, от който си е тръгнал „непотребен”. И сякаш „издухан” от  „зловонните провинциални сприи”, които все така ще продължат да надмогват и съдят истината и почтеността. Този град, също като родината от уводното стихотворение, вече е ненужен спомен, изтляващ бавно, като свещица в софийския храм, в новата душа, в „новата кожа” на столичанина. Или виещ по вълчи „от Странджа до Дунав” в онази „утрешна вълча родина”, превзета от „безродници”/”Вълча родина”/.

Ала фалшът и покварата не са само тук. Те са навсякъде и с тях  битките   се водят непрестанно. Битки за честта и за личното достойнство, за доброто на всички…

„Ти сочиш вездесъщата поквара

с провинциално-столичен адрес…

И уж си водиш битките за чест,

а всъщност –

водиш битка за България!”

/”Битки на честта”/

Но и светът също като родината вече е „смъртник”. Те трябва  да бъдат заченати, да се родят отново. Да бъдат  преосветени от истината, от любовта и саможертвата.

Това всъщност е и лайтмотивът, посланието на тази поредна забележителна книга на Атанас Капралов. Повечето от стихотворенията в нея са като мини-взривове на сърцето и паметта, които осеняват с мълниите на откровението и със светлината на изповедността, на прозрението.

 Вече казах, че Капралов е истински поет, поет по призвание, чиято многозначна образност и стилистика са ярки и въздействащи. Те покоряват и разтърсват, карат ни да се освестим, да познаем себе си и света. Да се покаем за своите и за чуждите грехове и да се пречистим на прага на вселенския взрив, който предстои и на който сме обречени по рождение.

Поезията на Атанас Капралов е сякаш контрапункт на времето, в което живеем. Тя може би  наистина е като „мостра за живота бъден”, а „Приближаване до взрива” е неговото своеобразно предупреждение за бъдещето, за утрешния ден на всекиго от нас и на човечеството.

Хасково, 17 юли 2018 година                                             Йордан НАНЧЕВ

---------------------------

КАПРАЛОВ, Атанас. Приближаване до взрива.Стихотворения.Издателство Летера. Пловдив, 2018,96 с.

 

 

 Йордан Людмилов Нанчев е роден на 2.05.1955 година в Хасково. Завършил е Второ основно училище “Христо Смирненски” (1969) и Втора гимназия “Проф. д-р Асен Златаров” (1973) в родния си град, българска филология във Висшия педагогически институт – Шумен (1979) и право в СУ “Св. Климент Охридски” (1998). Член на Съюза на българските писатели(2011).Доктор по книгознание, библиотекознание и библиография в УниБИТ(2012). Работил е като учител, специалист в Окръжния съвет за култура, уредник и директор на Литературния музей в Хасково, юрисконсулт. Сега е адвокат.
Литературен историк и критик, автор, съставител и редактор на книги, библиографии, фотоалбуми и документални фотоизложби. Публикувал е множество изследвания, посветени на живота и творческото дело на забравяни и забранявани личности от миналото на българската литература и култура, както и  десетки рецензии за новоизлезли книги.
Освен в местния печат негови публикации могат да се прочетат и в  литературни сборници, в списанията „Участие” (Стара Загора), „Литературна мисъл”, „Септември” („Летописи”), „Български език и литература”, „Везни”, „Пламък”, в алманасите „Юг”, „Хоризонт” и „Света гора”, във вестниците „Литературен форум”, „Български писател”, „Словото днес”, „Литературен глас”, “АБВ”,”Век 21”, „Аз Буки”, в електронните списания „Литературен свят”, „Книги news”,“LiterNet”,”Е-лит” и пр.

Издадени книги:

ЛЕТОПИС НА ИЗДАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ В ХАСКОВСКИ ОКРЪГ. Книги и периодични издания /1890-1944/. Библиографски указател.  Пловдив, 1986(съавтор).

ТОДОР ЗАПРЯНОВ-ЖИВОТ И ДЕЛО. София, 1988(съавтор).

АЛЕКСАНДЪР ПАСКАЛЕВ-ВИДЕН БЪЛГАРСКИ КНИГОИЗДАТЕЛ. София, 1989.

 ТОМА ИЗМИРЛИЕВ /1895-1935/. София.1990

ЛИТЕРАТУРНО ХАСКОВО. Фотоалбум. София, 1990.

АСЕН ЗЛАТАРОВ 1885-1936. Фотоалбум. София, 1992.

ИСТОРИЯ НА ГРАД ХАСКОВО 1912-1945. София, 2005(съавтор).

ТРОЙНА ЕКСПЕРТИЗА. Литературна критика и история/Електронна книга/, 2009,

СТРАНИЦИ ЗА АЛЕКСАНДЪР ПАСКАЛЕВ, София, 2009.

СТО ВЪПРОСА.Литературен разговор с Велчо Милев, София, 2010

ИСТОРИЯ НА СЕЛО СИРАКОВО, Хасково, 2012(съавтор)

АЛЕКСАНДЪР ПАСКАЛЕВ.Био-библиография. Община Хасково.  Окръжна библиотека”Христо Смирненски”. Изд.„Блу арт”.Хасково, 2014

СИНЪТ НА ТОЯ ГРАД.Книга за Асен Златаров. София, 2015

ДУХОВНИ ХОРИЗОНТИ.Бележки за културния живот в Хасково(1945-1989). София, 2015

КРАЙ РЕКАТА С ТОПОЛИТЕ.Литературна антология.София, 2016

ХАСКОВСКИЯТ ИГНИС.Спомени за Делчо Василев.София, 2017

П.К.ЯВОРОВ ПРЕДИ И СЛЕД КУРШУМА.Споменни и документални фрагменти. София, 2017

Съставител на книгите: „АНТОЛОГИЯ “ЮЖНА ПРОЛЕТ”(1987); „ХАСКОВО В МИНАЛОТО”(1992)-избрани статии от Иван Добрев;  „НЕДОСБЪДНАТИ МЕЧТИ”(1993)-избрани стихове и преводи от Иван Арнаудов и „НА КОЛЕНЕ ПРЕД ИСТИНАТА”(1994)-избрани статии и писма от Делчо Василев

E-mail: y.nanchev@mail.bg