Световен ден на фотографията

19.08.2018

Слово на Зафер Галибов

Йосиф Яков, Мурджо се изгуби 

 Документалността в артистичната фотография

В забързаното време днес нито един фотограф не си задава въпроса каква част от фотографията е направена от него и каква част е тя от сечивото, с която я е направил. В разстояние на по-малко от два века, технологиите са отишли толкова напред във регистрирането на образи, че новите поколения приемат това като даденост. Тяхното цопване в огледалото на светлината прилича на детска игра, която е създадена от само себе си. Десетилетия преди 1839 г. цяла армия от химици, оптици и физици разработват магията на помнещото огледало. Процесът в своето тегловно отношение се е свил от палатка с тегло около 100 – 150 кг до преносима джвъчка от няколко десетки грама, която качваме на дрона. Какво отличава един от първите парижки фотографи, Надар, в неговите търсения да увековечи епохата, в която е живял, достигайки до предела на документалността? Дори се потвърждава от неговото творчество, че той е изпреварил всички по-сетнешни сюжети, които много талантливи фотографи откриват до днес като свои.

Йосиф Яков, Сара

През 1864 г Надар прави снимки на Сара Бернар; американският фотограф Лорънс Шилър пък през 1962 г прави снимки на Мерлин Монро за последния ѝ,  36-и рожден ден, със снимачния си екип, гола в басейна. Печели няколко награди в конкурса „Снимка на годината”. Отразява и събитията около убийството на Джон Ф. Кенеди за „Сатърдей ивнинг поуст”. Когато говорим за Мерлин Монро, се сещаме за времето на Джон Ф. Кенеди. Когато говорим за портрета на Жорж Санд, се сещаме за епохата на Шопен и Лист.

Сравнявайки работите на двамата известни фотографи установяваме, че основната разлика между тях е в това, че те снимат в различни епохи. Какво би станало ако наредим портретите на хилядите артистки, снимани през това столетие без да означим коя, кога и къде  е направена? Дори ако приемем, че фотографите са били еднакво добри, времето, в което са живели слага отпечатък върху фотографиите и никаква сила не може да ги подправи.

Паралелът, който искам да направя с тук представената колекция е, че неин най-характерен белег е фактът, че тя отразява една епоха между 70-е и 80-е години на 20 век, в една социалистическа система. Но, казва моят опонент, тези снимки са толкова артистични, че не е необходимо да бъдат датирани. За да допълним времето, в което снима Йосиф Яков, трябва да припомним, че той работи в репортажния стил с метода на скритата камера. Тогава това бе стилът на младите във фотожурналистиката, които оставиха забележителни образци на художествено майсторство. Това отличава фотографското творчество от произведенията на литературата и изобразителните изкуства. Фотографското изображение в корена си е документ и никаква артистичност не може да промени във времето тази основополагаща родова черта. Фотографията е лицето на времето.

Йосиф Яков, Отражение

Къде намира своите сюжети за снимане Яков? Роден е на 2 октомври 1946. Последното дете на фамилията на Бай Яко. Израства в шарен етнически квартал. Очите му от малък отразяват копнежите на различните. Средното си образование получава в техникума по механотехника в София. Техниката му приляга и той продължава висшето си образование във ВИАС – специалността по геодезия, картография и фотограметрия. Срещата му с фотографията е съдбовна за неговото творчество. Постиженията споделя с приятели и колеги във фото клуба на еврейското читалище „Емил Шекерджийски”. Тук намира не само своя учител по фотография Д-р Стефан Мутафчиев, но и дузина запалени като него фотолюбители. Скоро за членовете на фото клуба започва за да се говори с уважение. Младежите печелят много национални и международни награди. Участват във международни фото салони и конкурси.



Йосиф Яков, Отражение

Тук е мястото да споменем, че по това време имаше добре организирана мрежа от фото клубове по цялата страна. Фотографията, като едно от най-демократичните творчества, даваше възможност да се надникне и в задния двор на системата. Тих, незабележим, творец, Йожи следва импулсите на своята страст. Привличат го нелицеприятните, но дълбоко затрогващи човешки истории. Търсят го като сътрудник в младежките издания, списанията „Наша родина”, „Българско фото”, „Отечество” и др. Снимките му допълнят поетичните страници на много негови приятели – поети. Вижте къде среща той своите женски образи: по коридорите, пред входната врата, пред магазина и там той извайва забележителни женски портрети. Сара, която можем да сравним със портретите от творчеството на Кертеш и Брасай. Жената с букета цветя, които трябва да дадат капчица живот на нейното заключено в тъмнината лице, жената на леглото с неразстланите чаршафи, превита о две в своята мъка. Портретът на художника, който наскоро ни напусна, но остана зазидан заедно със стенописа си и собствената си ангелска проекция в духа на времето. Портретът на Ванчо от 70-те и Ванчо през 2018 са на разстояние една ледена епоха.

Йосиф Яков, Изпращане

Детските портрети на Яков са друга вълнуваща тема. Всяка снимка е една изживяна история. Образът, който се запомня е на спокойната му племенница Мери, седнала на балкона върху чувала с бадеми и другият ѝ кошмарен кадър с играта на сенките върху вратите. Когато видя снимката на „цигането с обувките и неговия поглед” си спомням за редакторите от списание „Българско фото”. Огромното им желание да представят цигането на Яков и езоповия език, с който подходиха със заглавието „Мурджо се изгуби”. Дълбоко социалната страст на автора, следва най-неочаквани истории и поврати – погребения, сватби и изпращания. Да вникнем в друга  творба на Йосиф Яков - „Войнишко изпращане”. В лаконично изградените образи без сантиметър лице се открива женската отдаденост и почит към главата на фамилията в една монументална творба за мъката на раздялата. Интересни са снимките със сюжет София, има много хумор и закачки в творби като „Към „Младост”, „Цветари”, „Поливачи”, „Ковачи” и разбира се приказната „Зима” която взима Трета награда на международния фотоконкурс Орво – Пентакон 1971. Следват награди в Канада, Полша и Голямата и първа награда на Националния фотоконкурс за цветна фотография в град Троян –  последователно през 1974 и 1976. През 1978 е удостоен със званието „Фотограф- художник” – безспорен знак за израсналия му професионализъм. Следва авторска изложба във Вроцлав през 1975. Участва в Алманаха на Българската фотография през 1973, във фотоалбума „Земя и хора” и др.

Йосиф Яков, Алеф

Нека си припомним още една история от близкото минало. Детегледачката Вивиан Майер (1926-2009), която снима в свободното си време (следвоенните 50-е и 60-е) в Чикаго и Ню Йорк, остави на неизвестен получател няколко стотин непроявени филма. И когато Купувачът, който ги купи, прояви и социализира снимките  ѝ  поиска Вивиан Майер да бъде включена в списъка на известните американски фотографи от 20 век, агенциите отговориха, че няма място за нови имена. Има, крещят познавачите.

Има място и за снимките на Йосиф Яков, да бъдат включени сред колекциите на известните европейски фотографи. Благодарим ти, Йожи!

 Йосиф Яков, Автопортрет