Живеем в ново робство

06.09.2018 2

Интервю на Георги Асьов с Румен Леониов

1.     Навремето бяхте упрекван, че преведохте на български творби на автори от Република Македония, писани на изкуствено създадения „македонски язик”. Какво бихте казали сега за това?

Това бе по повод на първата и единствената „Антология на съвременната македонска поезия”, издадена по идея на българския ПЕН клуб, чиито председтел бе необикноената Невена Стеванова, Бог дая помилва. Благодарение на нея  бе направена тази изпреварваща, първа крачка по взривения мост на доверието между двете страни, чиито политици по същото време разговоряха помежду си на английски. Виж преговорите между кмета на София Стефан Софиянски и тогавашният кмет на Скопие. Обаче преди да се появи този представителен сборник, станах свидетел на нещо неочаквано – първо, съставителите бяха нарочно подбрали текстове, в които имаше реалии и диалектни думи и регинални понятия, които нямаше откъде да ги знаем. Второ, някои по-модерни поети, които използваха стилистична  игра на думи, бяха действително непреводими. И трето, след като поканихме наши поети и им раздадохме нещата от антологията, всички се заканиха, че до ден-два ще ги препишат на пишущите си машини и дори ще почерпят с хонорара, който ще получат за този „ превод"...

Как се справиха със задачата...

След две седмици първият от тях дойде и върна текстовете, защото не ги разбирал. После друг стори същото, защото стихове, които му се паднаха, бяха с рими, а тогава адаптацията на литературен български не можеше да стане само с елементарно преписване на машина и оправяне на правописа. Последваха ги още два-трима. Работа се закучи. Наложи се да търсим помощ за смисъла на отделни думи и понятия, справихме правки в македонско-френския речник. В крайна сметка едвам сколасахме да спазим сроковете, отказахме се от някои текстове поради тяхната действителна литературна непреводимост и коректно го съобщихме в началото на антологията.

 Как посрещнаха тази Антология в Скопие?

На премиерата в Скопие, в Съюза на писателите, ни посрещнаха мрачни и навъсени лица, недоверчиви и враждебни дори, но след като чуха българския вариант на стиховете си и жадно се зачетоха в собствените си творби, усмивките им лека-полека свалиха политическия лед, който бе сковал лицата им... Най-бездарните им партийни представители останаха най-разочаровани, защото наистина бяпа само преписани на българска пишуща машина – едно към едно, но истинските поети останаха удовлетворени – най-после се видяха и на български. Сега е смешно, но тогава това признание от страна на България много ги зарадва, видяха, че не сме само зли "окупатори", но и хора с братски чувства към тях.

Завързахте ли приятелства с някои от тях?
Да, естествено. Двама от тях ми издираха първата публикувана монография за моя прадядо Леонид. И ми я връчиха тържествено на чаша жолта ракия. Третият по-късно ми сподели, че българският е много богат език, докато в македонския няма толкова разнообразни слова. Попитах го как си обяснява това, а той ми отвърна: литературата ви е по-стара от нашата. Очаквах, че ще стори следващата крачка и сам да каже цялата истина, но политическата му лоялност към внушените му от сърбоманите комунисти лъжи, не му позволи да я направи. 
 
А у нас?
У нас никой не ѝ обърна внимание, но в разговор по „Хоризонт” разказах за идеята на тази антология, а един от участниците, политик, ме упрекна, че да се говори за превод от македонски, все едно да се говори за превод от шопски. Срязах го, че има право да ме поучава само ако някога въобще е превеждал стихове, при това римувани... Наскоро сле това наистина „преведох” няколко автентични български народни песни от Шуменско, записани на тамошния диалект, при това фонетично, та подмених доста думи, за да ги разберат всички среднограмотни днешници.

Как оценявате промените в двустранните отношения напоследък?

Радвам се, започна диалог. Години наред нито ГЕРБ, нито БСП не посмяха да поискат каквото ѝ да е от властите в Скопие. И нямаше никаква надежда, защото целият политически елит на Македония беше просръбски, проруски и антизападно настроен. Този елит не искаше никаква европейска интеграция, което на практика означава край на иделогията на македонизма. Когато България и брататя ни в Македания заживеят под един покрив и без граници, тогава всеки българин от Македония може да прочете историческите документи и да разгледа без тъмни очила цялата гола истина. С която албанците в Македония са отдавна наясно.

Как си обяснявате промяната?

Стана чудото – Западът даде рамо на бившите македонски комунисти и те поеха друг курс на ново поведение, а бившите "патриоти" от ВМРО, които затънаха в огромна корупция, нагла баджанащина и антична мегаломания, се върнаха към порядките от времето на Титова Югославия. Но няма да е лесно. Русия хвърли много пари и ще хвърля още по-големи суми, за да не се допусне членството на Македния в НАТО и в ЕС. Може да се стигне до гражданска война.  

Вие, както стана дума, сте правнук на прославен войвода от Македония...

Да, благодарение на моята публичност името на Леонид Янков все още не е окончателно забравено у нас. Въпреки че представители на ВМРО от години са в Столичния съвет, а вече и в държавната власт, няма сила, която да върне улицата с неговото име в гевгелийския квартал на София. Да не говорим, че върху двукрилия паметник с имената на българските герои от Македония, който ВМРО издигна на ъгъла на бул. Тодор Александров и бул. Христо Ботев, името на Леонид го няма... А в майка Македония продължават да го тачат, да пеят песента, посветена нему, а тук никой от пиринските славеи не се нае да я огласи. Тогава какво излиза? Че нашите край Вардар с право си го имат за свой герой, а не за бугарски... След като ние не се грижим за своята история, тя ще си намери друг да я „чува”.  

Как накратко бихте описали състоянието на нашия народ и държава след трийсетгодишния „преход” от битието към небитието? 

 Всеки народ си заслужава управниците. Мнозинството живее в пълно недоверие към тях, управляват ни политици с едни и същи кукловоди. Някога се надявах, че европейските лидери ще въведат европейските правила и у нас, но те се оказаха безхаберни чиновници. Колкото и парадоксално да е, сега надеждата за промяна в поведението им се свързва с нелегалните нашественици, чиято поява разтърси не само германските политически среди, но и цялата оядена юро каста. С появата на Тръмп в Америка облаците над безмозъчните им глави съвсем се сгъстиха. Техните дни са преброени. Трябва да въведят изцяло нов порядък, а ако не могат, тогава на власт ще дойдат "крайно десните" демократи. Или други, още по-авторитарни лица, след които тълпите ще тръгнат с удоволствие. Защото инстиктът за самосъхрание е неизтребим и неуправляем.  

 Възможно ли е все още да се измъкнем от тоталната катастрофа?

България също чака своя нов лидер. Или лидерка. И той или тя ще се появат, но само ако народът, в своето огромно мнозинство, го поиска. Това огромно мнозинство обаче днес не иска нищо от управниците си. И не е способно да се самоорганизира, да се самозащити и да потърси най-доброто сред себе си и най-умното решение за себе си. Целокупното ни население живее в своя духовен мрак, живее в родното робство на триглавата политическа змия, която от години прави каквото си иска с него, с нас, с всички, които останахме тук, а не духнахме с другите... И затова няма защо да хленчим. Аз вярвам в Бога и знам, че смъртта е само гардеробна за преобличане. И щом удари часът да ми съблекат опаковката, пак ще продължа да гледам и отгоре с надежда на тази безнадежна България...  

Какъв е вашият начин да се борите за оцеляване на българщината?
Като се стремя да не бъда нито за миг част от най-масовия българин, с когото родината ни е пренаселена. За него българщината е татуировка на бедрото с лика на Левски и Ботев. В комунизма простаците бяха в йерархията на власта, сега са навсякъде. 

Въпросите зададе Георги Асьов, в. "Минаха години"