Историята на двореца "Врана"

24.08.2018 5

от Тошо Костадинов Пейков

 Врана“ е царски дворец с голям красив парк в покрайнините на София. Преди Освобождението на мястото на днешния дворец „Врана“ се намирал чифликът на турския управител на София Осман паша. През 1879 г. хаджи Боне Петров – съратник на Васил Левски, наема имота от наследниците на пашата, а в последствие го откупува за 500 лири.

Поради финансови затруднения ипотекира чифлика пред БНБ, която го обявява на публичен търг. На търга се явяват двамата най-богати софийски банкери – Ешкенази и Леви, както и д-р Никола Странски, придворен аптекар на Княз Фердинанд I. Странски плаща за имота 56 000 златни лева. Само седмица по-късно, Княз Фердинанд го откупува от него. Фердинанд I е известен със страстта си към орнитологията и решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива птица. Дворецът бил накацан от ято врани, типични за Софийското поле и така получил името „Врана“.

Голяма част от имението – уникалният парк, създаден от Цар Фердинанд I и стопанството, са купувани на части от Царя с продавателни актове, които понастоящем се съхраняват в Държавната агенция „Архиви“ и могат да бъдат видени от всеки българин.

Фердинанд купува от местните селяни по декар-два, докато закръгля имота около основното имение „Чардаклия“. Имението включва парк от 950 декара, стопанство от 1000 декара и две сгради, свързани с топла връзка, оформящи дворцовия комплекс. Първата от двете сгради е издигната през 1906 г. като двуетажна ловна хижа. Втората сграда – Новият дворец, е строена между 1909 и 1912 година.

Закупуването на терените за оформянето на парка и стопанството, както и за строителството на двете сгради е финансирано с лични средства на Цар Фердинанд I, както по линия на годишната му Цивилна листа, която е заплатата на Монарха в качеството му на държавен глава, така и чрез вземането на личен заем в размер на 3 милиона златни франка от руския император Николай II между 1911-1912 година. Документите по отпускането на заема се съхраняват в свободния за достъп фонд на Московския държавен архив.

По отношение на заема, руският пълномощен министър в София дава подробни сведения за личното финансово състояние на Царя, както и за гаранцията – имението „Врана“. Още през 1900 г., със стремежа на Княза за създаване на образцово стопанство, започват и паркоустройствени работи със залесяване и засаждане на декоративна растителност. Появява се още едно езеро и няколко алпинеума. Принос имат Г. Петков, В. Георгиев, К. Байкушев, Ж. Лошо, Й. Келерер и др.

Предварително изработен проект за парка няма. През 1906 г. в царското имение е построена модерната двуетажна вила по проект на арх. Георги Фингов. Архитектурата на сградата съчетава изтънчен сецесионов прочит на пловдивския барок с виенската декоративна система и се смята за един от шедьоврите на българската архитектура от началото на века. Започват и благоустройствени дейности и строителство, свързано със селскостопанското отглеждане на земята. Върху голям терен се устройва зоокът и се построяват парници и оранжерии.

Между 1912-1914 г., по проект на арх. Никола Лазаров, е построен и Дворецът. В архитектурата му личи византийско и възрожденско-манастирско влияние с елементи от сецесион и френски класицизъм. Този многопластов архитектурен език е подчинен на барокова композиция, свързана с градинското пространство посредством басейни и цветна фигурална композиция. От 1912 г. чифликът е преименуван официално на „Дворец Врана“. Започва обемно-пространствено изграждане на парка от Антон Краус. Той насочва пейзажната композиция към класическите прийоми на парковото изкуство от ХІХ век. В творчеството му се очертава и стремеж към създаване на своеобразна ботаническа градина, за което му помагат Аларикус Делмард, Йохан Келерер и особено естественикът Цар Фердинанд.

До 1920 г. пространствената композиция и обемното изграждане на „Врана“ са в завършен вид на художествено парково произведение с ботанически характер. През следващите години в младия парк се правят подобрения на някои от елементите и най-вече в детайлизирането на неповторимите по силует и колорит паркови пространства с красиви перспективи, за които заслуги има Вилхелм Шахт. Паркът „Врана“ и дворецът в своята художествена завършеност и цялост са шедьовър на българското парково изкуство и ландшафтна архитектура.

Сред главните забележителности на Двореца „Врана“ са таван от дърворезба, позлатена дъбова ламперия и керамични изделия „Делфтваре“. Карелската столова е подарък от руския император Николай II за пълнолетието на престолонаследника Борис, Княз Търновски, и цялото ѝ обзавеждане (маса, столове) са изработени от карелска бреза от майстори, изпратени специално от Императорските фабрики в Петрозаводск – Русия. Монтиран е и все още работи асансьор „Шиндлер“.
След абдикацията на Цар Фердинанд I през 1918 г. дворецът става собственост на Цар Борис III, а след неговата смърт (28 август 1943 г.) – на Цар Симеон II. Главната сграда е бомбардирана от съюзниците през Втората световна война, но след това е възстановена в пълния и вид през 1946 година.

След референдума от септември 1946 г., който слага край на монархията, за известно време дворецът се ползва от политическото и държавното ръководство на България. Във „Врана“ се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов.

След края на комунизма, с решение на Конституционния съд от юни 1998 г., „Врана“ е върната на Цар Симеон II и на неговата сестра Княгиня Мария Луиза. През 1998 г. паркът е дарен от Цар Симеон II на Община София с условието да бъде отворен за всички български граждани, както и за гости на столицата. От 2011 г., по волята на Царското семейство, дворецът „Врана“ се стопанисва от Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Иоанна“, чиято цел е реставрирането на този исторически паметник в първоначалния му вид от 1909-1912 г. по запазените планове на архитект Никола Лазаров, създаването на постоянна експозиция, посветена на историята на Българската Царска династия и отварянето му за посещения. В двореца, в бъдещият царски музей, ще бъдат изложени предмети, свързани с живота на Цар Фердинанд и Цар Борис.

От месец юни 2013 г. Паркът-музей е отворен за посетители в дните събота и неделя с екскурзовод. „Врана“ е вторият реституиран царски имот, който е отворен за посетители – първият е дворецът Царска Бистрица.
Благодарение на Цар Фердинанд I, Цар Борис III, както и на следващите поколения паркостроители, във „Врана” могат да се видят повече от 400 растителни вида. Дворецът е обявен е за национален паметник на културата.