Загуби само този, който не дойде

06.09.2018

Репортаж от Христо Слави Рачев

 Васил Славов е удостоен с голямата награда за поезия "Дамян Дамянов". Елвис снима интервю за БНТ, аз прищраквам зад него, носталгично. Снимах баща му писателя Атанас Славов, когато представяше книгата си за Петър Дънов. Идваха често на вилата ни край с. Герман. Бяха по-възрастни, по-умни, с Букчето и Константин Павлов ни майтапеха, че сме много припряни в любовта. Дали ще мога, някой ден да снимам и внуците на Васил. 

Аполония 2018, сгорещената зала е притихнала и аз се дивя, защото слушам гласа на баща му. Една жена изпъшка, боже колко са красиви тези хора и майката и дъщерята и той е хубавец. Румен Леонидов ловко разплете стихосбирката му "Следверие", сякаш привидно заплетена рибарска мрежа и веднага ни показа блестящия улов в нея, разтълкува изстраданите стихове и с видимо удоволствие отбеляза - тук няма да прочетете нито едно клише. Че и заглавието е един неологизъм, който едва ли сте срещали някъде.

Васко продължи да чете в темпо алегрето, а ние обляни в пот, ами сложете читави климатици в галерията бре, понесени от строфите, напрегнати в желанието да ги дешифрираме, прекарахме един чудесен следобед.

На сцената се настаниха Людмила Калоянова и дъщеря им. В залата стана една бленда по светло. Сякаш някой заплеснат асистент оператор беше ръгнал по невнимание филтър за освежаване на картината. Преситените ми очи видели и заснемали стотици манекени, конкурси за красота, че и всякакви дивотии отбелязаха безпристрастно - красота от първа класа, гарнирана с интелект. Заредихме се за зимата, когато градът изпада в будна кома и остават само книгите, телевизора, компютъра и нощния вой на чакалите. Ще прибавя и неповторимия шум на морето, по който разпознавам колко бала е вълната. Ние сме тук заради нея, вълната и нейните движения.