Нашият Киприан

09.11.2018 1

от Георги Константинов

 
Георги Константинов

НАШИЯТ КИПРИАН

Една необикновена икона -  по-голяма от човешки ръст, тя представлява Иисус Христос на златен трон, а  долу, в нозете му, е паднала  на колене малка фигурка на свещенослужител, по-малка даже от педя. И иконата носи име: „Митрополит Киприан в нозете на Христос Вседържителя на трон”. Иконата е рисувана много години след смъртта на Митрополит Киприан, но очевидно припомня неговата  велика всеотдаденост на Бога и пълното му себеотрицание в името   на  православната вяра. Възхвалява неговия мъдър и свят живот; показва, че въпреки високото си духовно звание приживе, той и след смъртта си е висок пример за житейска скромност и духовен идеализъм. В дългото наименование на иконата не е намерило място едно важно за нас уточнение – Киприан е българин по рождение. Роден е в Търново в 1330 година.

Запомнен  е в историята на православната вяра с няколко имена: Свети Киприан, Митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия; Свети Митрополит Киприан Цамблак; Свети Митрополит Киприан Българина... Един изключителен български свещенослужител, станал през 14 век духовен водач на православието в просторите на Източна Европа. И от висотата на своя сан – изпълнил ролята на неуморим разпространител на старобългарската  църковна книжнина, оказала силно влияние върху руския език и култура. Направил българската кирилица всеобща, даже задължителна за църковните книги в християнския  изток – азбуката,  на която после е сътворена цялата руска литература. Самият Киприан е автор на агиографски съчинения, молитвени слова и други църковни творби. Имал е и ярка дарба на иконописец – сам е рисувал икони, а в годините на своето митрополитство е дарявал с помощ и закрила такива велики художници като Андрей Рубльов и Теофан Грек...

И една вълнуваща легенда - за небесното чудо, извършено от Свети Митрополит Киприян, спасило Москва от нашествието на татарите...Това става във времето, когато Тамерлан,  наричан и Тимур, с многобройна орда приближава до брега на река Дон и се готви да превземе Москва. Според легендата, в този драматичен момент Киприан изпраща духовници във Владимир, откъдето те му донасят чудотворната икона на Богородица. И с тази икона в ръцете той тръгва пешком към многобройния стан на татарите - по дълъг черен път, извиващ между ужасени села и мъгливи хълми. Легендата говори, че точно тогава Богородица се явява в съня на Тамерлан и му казала да си върви. И Тамерлан си тръгва от брега на река Дон, където е стоял с многохилядната си армия две седмици...Една легенда, прославяща чудотворната сила на човешката вяра. Неслучайно тази легенда, заедно с другите му духовни дела, прави българина Киприан един от най-почитаните светци в руския православен календар.

Погребан е в златокуполния Успенски събор, намиращ се в Кремъл. Там, където от древни времена са коронясвани царе и императори, огласявани са закони, били са издигани в сан епископи и митрополити и са погребвани всички  глави на руската църква.   Църковните сводове помнят думите на Киприановия съвременник и родственик Григорий Цамблак: „Него България откърми, пък на вас Бог го подари...” Впрочем, Григорий Цамблак е братов син на Киприан. И двамата произхождат от търновския болярски род Цамблаковци. Малко преди смъртта си, добре познаващ дарбите на своя роднина, Киприан  препоръчва Григорий Цамблак да го наследи като митрополит на Русия. И Григорий става следващия водач на руската православна църква...

Разбира се, това са само отделни фрагменти от цялостната удивителна съдба на Киприан - познати или непознати на повечето от нас, те потвърждават величието на този наш духовен деец.

И все пак – мнозина  българи ще се попитат:  кой е Киприан? Защо е провъзгласен за светец в Русия, (където се чества два пъти в годината - на 27 май и 16 септември), а е толкова недостатъчно познат  в собствената му родина? ..Трудно е да се отговори. Да, извън България добре го помнят – забележителната дейност  на Киприан през 14 век се извисява като неръкотворен паметник в историята на православна Източна Европа. А малко тъжен факт е, че не виждаме дори един ръкотворен паметник на Киприан в днешната българска столица. Няма да открием дори улица на негово име в указателя на София. А малцина столичани знаят, че в софийската църква „Свети Седмочисленици” има икона от по-ново време и на Свети Киприан... (Нека предположим, че родният му град Търново по-ревниво пази паметта си за него)...

  И така – Киприан е роден в Търново през първата половина на 14 век,  а първите си стъпки в служене на Бога прави в Килифаревския манастир – ученик е на св. Теодосий Търновски и е духовен брат на св. Патриарх Евтимий. Двамата – Киприан и Евтимий – са по едно и също време в манастира, заедно се посвещават на исихазма ( възприемане на аскетичен живот, посветен на вярата и всецяло, вглъбено единение с Бога) и следват принципите на Търновската книжовна школа. Към 1350 година Киприан заминава за Атон, където още в първите си месеци прави впечатление на всички със своята любознателност и млада мъдрост. Константинополският патриарх Филотей отрано забелязва даровития монах Киприан, оценява неговите качества, дори го удостоява с дългогодишно приятелство. И  по-късно, в началото на 1373 година решава да го изпрати с мисия в руските земи.

Мисията е изключително трудна за изпълнение. През втората половина на 14 век католическото влияние в Полша и Литва се засилва. Кръстоносците напират към Източна Европа, самите руски земи се тресат от княжески междуособици, често там има и хунски нахлувания. По това време е трудно да се постигне  желаното от Константинопол единство между християните във Велика Рус и Мала Рус. А съвсем близо до самия Константинопол се чува копитеният тропот на идващата турска инвазия...

  Киприан е  изключително подходящ човек за такава мисия. Той владее гръцки и старобългарски език, употребяван в земите на днешна България, Македония, Тракия, Сърбия, Влашко, Молдова и имащ близост с руския език. Българският духовник трябва да помири Московското княжество и Литовската държава, оглавявана от княз Олгерд.

Самият Олгерд, който владее и литовските земи, и Киев, държи там да има православен митрополит, а не ”друг, от латинската църква” (цитираните думи са от писмо на Киприан до Фотий).  Киприан пристига в Киев и след продължителни преговори  на 2 декември 1375 година е ръкоположен от Константинополския  патриарх Фотий за митрополит на Киев и Литва. Киприан постепенно  поема  ролята на духовен баща на литовския княз Олгерд. В началото на своята митрополитска дейност българинът  е обявен от Константинопол и за митрополит на цяла Русия. Той пристига сам в Москва през 1376 година, но има рязък отказ от княз Дмитрий Донски, който подкрепя друг действащ там  митрополит. В същата година, преживял много унижения и даже малтретиране, Киприян се завръща в Киев.

И започва неговата неуморна дейност за засилване  на авторитета и влиянието на православната църква. Дава на литовските и полските земи църковна независимост. Връща отнетото имущество на Софийския събор в Киев. Напълно спечелва доверието на литовския велик няз Олгерд, а след това – и на сина му Ягело. С православна литургия прекръщава княза Олгерд в Александър, а сина му Ягело – в Яков, който вече е полски крал.

Главната цел на Константинопол и на Киприян е възстановяването на единната Киевска митрополия. Верен на своя непоколебим  дух, през 1378 година пак отива в Москва, за да поеме  и прибавеното му от Константинопол руско митрополитство. Но в Москва отново е арестуван, напълно ограбен и изгонен от града. Едва остава жив.

Търсейки подкрепата на Константинополската патриаршия, Киприан заминава за  гръцката столица, която сега е под близкото влияние на властния султан Мурад. (Всъщност османската вълна вече е заляла южните земи на Балканите и Патриаршията има относителна автономия). Киприан пътува през Киев, Молдавия и Влахия, иска да стигне Търново....По време на преминаването си на Дунав е отново малтретиран и ограбен – този път от  разбойници. Но с радостно сърце стъпва отново на българска земя – посрещнат е в родината си топло от Патриарх Евтимий и населението на Търново. На всичко отгоре откъм Москва задухва благоприятен вятър – след победната Куликовска битка княз Дмитрий Донски кани Киприан в Москва.

И в 1381 година Киприан тържествено влиза в руската столица, където го очаква руският княз, който:: „прия его с великою честью и весь город изыде на сретение ему...” А дотогавашният руски митрополит Пимен, плетящ тъмни интриги срещу българина, е арестуван и хвърлен в тъмница...

Киприан е вече Митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия.

И тук православният свят вижда целия духовен размах на Киприан. Разширява влиянието на старобългарската църковна книжнина, пък и сам сътворява редица богослужебни текстове, необходими на християнските храмове... Вярно е, че и преди дейността на Киприан църковнославянската книжнина, създавана в Преслав и българските манастири, прониква в Русия. Знае се, че Русия  приема християнството един век по-късно от Първото българско царство – и оттогава датира българското книжовно влияние по руските земи. Още по това време православни български духовници (например Митрополит Михаил Болгарин) са донасяли първите старобългарски църковни текстове там.

Ала Митрополит Киприан поставя венец на това духовно дело: разпространява повсеместно старобългарските книги сред източното славянство и извършва тяхното съобразяване с Евтимиевата правописна реформа. Прави собственоръчно преписи на важни църковни произведения (например „Лествицата” на Св. Йоан Синайски, съдържаща 279 листа). През 1381 година пръв въвежда почитанието на Свети княз Александър Невски (може би неслучайно най-големият християнски храм в днешна София се нарича „Св. Александър Невски”).

Киприан извършва всичко възможно за извисяване на православието в тази част на Източна Европа – във  време, когато става свидетел на трагичния край на родната си България... Имал е  силно намерение да обедини християнския свят за възпиране на османската инвазия, предлагайки да се свика Вселенски събор срещу нея. Но идеята останала неосъществена – смъртта го настига 9 години след  като турците завладяват българскатата столица Търново, неговия роден град. Да кажем и това - изпреварвайки мрачните събития, Киприан приживе полага огромни усилия за съхранението на много старобългарски книги, пренасяйки ги на руска земя.

Споменахме легендата, според която свети Киприан извършва небесно чудо, което спасява Москва ...

Но пак да припомним другото голямо чудо, извършено от Киприан в духовната област.  Въвеждайки навсякъде старобългарската църковна книжнина в своята огромна митрополия, Киприан допринася изключително много за широкото разпространение и и за развитието на руския книжовен език. Старобългарските текстове, старобългарските слова влизат в молитвите и мислите на милиони просветени християни в тази част на Европа...Така се утвърждава руският книжовен език, чието развитие продължава в безсмъртните творби на Пушкин, Достоевски, Толстой... Неоценим духовен подвиг!

Духовен подвиг, потвърден и от думите на академик Дмитрий Лихачов: „Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност за своя литературен език, за началото на руската литература....

Църковнославянският език, пренесен в Русия от България, не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика...”

Една велика заслуга на старобългарската култура към източните славяни, достигнала своя връх през века на Киприан.
 Ето кой е Свети Киприан, коленичил скромно пред Христос и християнското слово. Свети Митрополит Киприан Българина...

Нашият Киприан!

 Ноември 2018

 Образът на Св. Киприан Цамблак, митрополит на цяла Русия – чудотворец, е застъпен сериозно в руската иконография. Известни са следните икони: Волоколамска икона на Св. Богородица с всерусийските митрополити Киприян и Геронтий от ХVІІ в., Митрополит Киприян в нозете на Христос Вседержител на трон, Митрополит Киприан – ХІХ в.

В България, популярност е получил образът на Св. Киприян, митрополит Киевски и Московски – стенопис от ХХ в. в черквата "Св. Седмочисленици" в гр. София.

Духовният и граждански подвиг на митрополит Киприян за запазване вярата и цялостта на народите на Древна Русия, както и издигането на Московското княжество като обединителен център  в края на ХІV в. не са забравени. За своите заслуги българинът – Киевски, Московски и на цяла Русия митрополит Киприан Цамблак е канонизиран официално от Руската църква за светец и чудотоворец през 1472 година. Светите му мощи са пренесени в Патриаршеската катедрала на Москва – Успенския събор в Кремъл, положени са в мраморен саркофаг и се намират в югозападното крило на храма. Вярващите и богомолците, които и днес посещават катедралата вярват в чудодейната сила на неговите тленни останки. Всяка година на 29 септември (16-ст. стил) се почита деня в памет на Св. Киприян чудотворец.