Людмила Калоянова спечели конкурса „Нова социална поезия“

17.12.2018

Стихотворението ѝ “Ийст Ривър“ бе предпочетено от журито пред други близо 300 творби

Людмила Калоянова (Питсбърг, Пенсилвания) спечели с убедителна преднина първото издание на Kонкурса "Нова социална поезия". За първото място се съревноваваха близо 300 творби, представени от 100 автора, седем от които достигнаха до финалния кръг.

Жури в състав Златомир Златанов (председател), Александѫр Николов, Венцислав Арнаудов, Кирил Василев, Красимир Кавалджиев, Кристофър Бъкстон, Марко Видал и Томас Хюбнер, отсъди първо място за стихотворението “Ийст Ривър“ на Людмила Калоянова.

Отличената творба ще бъде преведена на английски, испански, френски и немски език и ще бъде публикувана в литературните блогове La Tortuga Búlgara и Mytwostotinki.

 Уважаеми членове на журито, гости и приятели на Нова социална поезия,

 Пиша тези редове с удовлетворение и признателност за предоставената  ми възможност да участвам в първото издание на конкурс Нова социална поезия. Изключително съм благодарна за вниманието и честта, които журито ми оказва с присъждането на наградата.

 Макар и далеч от родината, българските емигранти следят с интерес динамиките на литературния ни небосклон. На фона на повсевместното опошляване и срастване на литература и литературен естаблишмънт, Нова социална поезия отстоява кардинално различна визия, в която авторът, освободен от дискурсивните и меркантилни условности на една противоречива постмодерност, се превръща в „яростен“ и съзнателен субект на своето слово.

Rage, rage against the dying of the light. Възприемам Нова социална поезия като „литература на яростта“. Така както героят на Дилън Томас се бунтува срещу смъртта на деня, така и Нова социална поезия ни подканя да се изправим срещу смъртта и обезличаването на поезията. Усилията на основателите на групата и на движението като цяло да скъсат безкомпромисно с вулгаризирането на литературата и на творческия акт заслужават безспорни адмирации.

За мен е изключително признание да бъда част от този процес на „яростно“ съзидаване. Пожелавам на членовете на Нова социална поезия сила и творческо вдъхновение.

 Искрено Ваша,

Людмила Калоянова

Ийст Ривър                                                              

В мъгливия следобед

на Карл Шурц парк

попивам пръски дъжд и

мирис на река

пуерториканки с колички

разхождат приветливи

френски

булдози

два сиви гълъба

надничат

от ръждясалите перила

във водовъртежните ями

на Ийст Ривър

дошъл тук

преди повече от столетие

вуйчо Теодор

ми маха с ръка

дъщеря ми

(която не подозира за съществуването му)

обича да си прави

снимки пред

статуята на свободата

 ...отронена памет

ентропия на пренесени гени

парадокси на скъпо

платената свобода...

гълъбите-въжеиграчи

продължават своя танц

върху перилата

протягам ръка