Появи се "Покаяние Господне"

15.01.2019 2

Първите отзиви за Просъниците, Бденията, Сънописите и Сънотворенията на Румен Леонидов

Румене, Румене, чета, препрочитам,  търся думи, не ми стигат… Попаднах в ролята на пиара на Айнщайн. Мощна творба, нямам самочувствие да я изследвам  – впечатлена съм от цялостта ѝ. Барокова катедрала с витражи от Пикасо. Святост и гавра. Но не безбожие. Религия! Колкото на невярата,  толкова и на вярата. Удивително майсторство на конструкцията. Някои римувани стихотворения ми подействаха като прозорци, през които си поемах дъх. Написани от поет - владетел на думите, без стъкмяване, без изчисления, в порой на самоизричане - самовричане, самоизобличение, самоодиране. Убийствена (само)ирония  и  патетично молитвени заклинания на вярващия –  болен от неистините, но и от истината – святостта на живота. 

 Рада Москова

Свърших с думите! Молитвена Книга е това, молитвени стихове са това, постигнал си абсолютното вмъртвяване на поезията и превръщането ѝ в Дух. Това не е словоплетене на стихове, разбирано като екзалтиран брътвеж, като гаснещ шепот ( както пишат днес и разбират поезията поетознаещите ) – това вече не е и Посягане към Отвъд! Това е Пристъпяне и Обитание в Отвъд - та. Не съм чел подобна писаност, която пречиства, натъжава... и те оставя... оставя с тази "сълза в окото и драскотина в паметта ". Книгата ти ще Бъде, защото болката и Молитвата ти са небесно докоснати. 
Блестящо, блестящо решение е включването на БДЕНИЯ ( със зашеметяващите Матер Божия, Бъдни вечер, Псалм, Ако Лазар, Свети Дух ). Локирането на тези стихове след втората част създават специфична слововъртежност, която ме пренася ( читател ) към третата словесна отсечка. Този "еднакъв" подход – видях, влизам, летя, виждам, кацам и т.н абсолютно не дразни и не смущава. Защото съновиденията не понасят намордници, обяздвания, словестни оформяния. Те съществуват във собсвената си "форма и представа", независимо от нашата (авторовочитателска) "воля и представа". В тази твоя Книга не говорим вече за Поезия. Просто носиш перото на казаното ти. Събуждания за съновиденията са, стъпката са, осмислянето, Божият Гняв!

Васил Славов

Необикновена книга. Без упойка авторът ни запокитва там, където сънят е свръхбудно състояние, а смъртта е обратен живот. Книга - входилище в най-дълбинните пластове на психиката, където рядко някой се осмелява да пристъпи, и за който още по-рядко се осмелява да разкаже. Не е лесна за четене, защото ни довежда до самите " подземия на 
Сътворението", и се превръща в книга – чистилище. 

Антоанета Николова 

Тази книга е об-вземваща във всички посоки. Преминава през конкретиката на днешното, обгражда вчерашното, и прави своя голям обхватен маньовър към библейското и вечното, за да огради поетическата си територия. Подобно писане е писането на драматичната равносметка на Мислещия Човек. Това е в пълен синхрон и с поетическата техника – сякаш няма етап от развитието на поезията ни, който да не е употребен в тази голяма лирико-философска конструкция – от народотворческото песенно изразяване, през реализма, символизма и философския синтез. Монументална книга. Такива книги не ходят при хората, хората ходят при тях.

Недялко Славов

Каква е истината за този свят, за нашето битие и съществуване, и ако е възможно да има повече милосърдие за страдащите. Това е темата на "Покаяние господне", в която Р.Леонидов рисува апокалиптични картини като създава нови образци. Метафизичното е представено със сюрреалистични образи, но с ослепителна простота. А основната идея на книгата е търсенето на Божественото. 

 Христос Христомацидис 

„Покаяние Господне“ – това е нов вид писане, което бих могъл да оприлича на словесна анимация. То се намира на еднакво отстояние от поезията и белетристиката. Румен Леонидов гледа през съня си един действителен свят от невидими същности, където действието го е обладало до такава степен, че е успял съвсем естествено да се отърси от Аза си. Някъде в средата на книгата, но не и в сърцевината ѝ, е включен цикъл
с „чисти“ стихотворения, слял се по особен начин с тази едносъщна, на места абсолютно еднородна материя, в който преобладава наситенобелият цвят на зимата, сякаш поетът е забравил, че формата може да има различни сезони. Струва ми се, че тук си проличава отново вродената дарба на Леонидов да наблюдава непрекъснато и извежда всяка своя мисъл докрай, подчинявайки я не просто на целостта на повествованието, а на оня тайнствен абсолют, която тя носи още в самия си зародиш.

Асен Валентинов

 Още за Покаяние Господне тук и тук и тук

Тиражът е символичен.
Разпространение - чрез Еконт. 
Заявки  във фейсбук - на лични. 
Или във fakel.bg@gmail.com