Паметникът на Ататюрк

02.03.2019

ПАМЕТНИКЪТ НА АТАТЮРК

Битката при Дарданелите между силите на Антантата и Отоманската империя продължава от 25 април 1915 г. до 9 януари 1916 г. и завършва с поражение на Антантата.

За период от повече от 8 месеци воюват 568,000 войници на Антантата (англичани, французи, австралийци, новозеландци и колониални сили) срещу 315,000 на Отоманската империя, подпомогнати от немски офицери.

Загубите са страхотни: общо за Антантата са 250,000, от които 56,707 убити и 131,252 ранени, изчезнали и пленени, а за Отоманската империя 235,500 с 56,643 убити и 118,185 ранени, изчезнали и пленени.

Останалите жертви се дължат на заболявания: тифус и премръзване.

 В битката при Галиполи загива цял един випуск от 15-годишни кадети (турчета) и в годината на тяхното дипломиране, Военното училище няма випускници. Празна година. Всички спят в окопите на Чанаккале.

Тази битка е била по времето, когато противниците са се ползвали с взаимно уважение. През 1934 година – 18 години след кървавите битки на Чанаккале – Турция, наследила Отоманската империя, издига монументален паметник, който се вижда от километри.

 Думи на Ататюрк, изписани на вражеските гробове:

Вие, герои, които проляхте кръвта си по тези земи!

Тука сте на приятелска територия.  Спете спокойно. 
Вие сте заедно и един до друг с Мехметчик+.
Вие, майки, пратили децата си да се бият в далечна страна!  
Нека спрат сълзите ви.
Вашите синове са в нашите прегръдки.
Спят в покой и вечно в покой ще спят.
След като дадоха живота си по тази земя, те станаха вече наши деца.”

Ататюрк, 1934

+нарицателно за турския войник

 Gallipoli - Memorial at Anzac Cove by Ataturk.

Those heroes that shed their blood

and lost their lives…
You are now lying in the soil of a friendly country.

Therefore rest in peace.

There is no difference between the Johnnies

and the Mehmets to us where they lie side by side

here in this country of ours…
You, the mothers,

who sent their sons from faraway countries

wipe away your tears;

your sons are now lying in our bosom

and are in peace.

Аfter having lost their lives on this land they have

become our sons as well.

Ataturk, 1934

Още един превод на български език:

Героите, които проляхте кръвта си

и изгубихте живота си:

сега лежите в земята на приятелска страна.

Почивайте в мир!

За нас няма разлика между

Джони и Мехмет.

Тук в нашата страна

те спят спокойно един до друг.

Вие, майки,

пратили на бой децата си от далечни страни:

избършете сълзите си.

Ние ги сгушихме в нашите прегръдки

и те сега спят спокойно.

Загубили живота си на таз земя

те станаха и наши синове! 

Ататюрк, 1934

Всяка година стотици – и хиляди – поклонници от Австралия, Нова Зеландия, Великобритания и други страни пристигат в Турция и отдават почит на загиналите техни съотечественици – и на противниците им (вече бивши) турци.

На тези тъжни събития е посветена и една прекрасна песен:

Eric Bogle - The Band Played Waltzing Matilda - YouTube

Това е една прекрасна балада от австралийския певец Ерик Боугл. Той оплаква падналите в битката при Галиполи, тъжи, пее и напомня за ужасите на войната и за хилядите (50,000!) млади австралийчета, погубени преди 100 години недалеч от нас.