Две стихотворения на Кирил Кадийски

27.02.2019 1

 ЕПИТАФИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

Българийо, не моля аз: прости!
Откъсна ти се от сърцето нещо и за мене,
заветът, мащехо: не падай на колене!...
Простила на кого ли не, това си ти:

в зори оплискани от кръв жита
и в залеза одрана лъвска кожа...
Бългрийо, къде си скрила ножа,
до дръжката да го забия не в гръдта

на твойте врагове (ах, тоя нож би
по ботевски помилвал свидните ти рожби!)
и не в гръдта си немощна... А в твоите гърди,

кърмилнице, с любов да го забия –
да те спася от черната ти орисия,
от твойте вечни, майко, козни и вражди...

2 май 2016



МОЙСЕЙ

              На Найден Вълчев

        Българийо, за тебе те умряха...
                        Иван Вазов

Те за тебе някога мряха!
Днес ти умираш... И за кого?
В свода – пробита бащина стряха –
още кървят око до око.

Под белоснежните върхове
се зеленеят гори хайдушки,
долу – удавени в кръв полета!

До бесилка – босилек. На две –
сабите, в прах захвърлени пушки...
С гарвана – тая птица проклета!

И Самуилов щастлив войник –
само едното око избодено! –
как ли от рая ти, мила Родино,
да изведа народа велик!