Четири мигновения от "Крадецът на мигове"

13.03.2019

  

 

МЕТАМОРФОЗА                     

 

Навремето живеех шумно,

по цели нощи бълвах стихове,

като факир жонглирах с думите

и даже се боях от тихото.

 

Сега е толкова различно,

когато ден след ден прегарят.

И ето – моите момичета

с бастунчета по тротоара

потропват звънко и ритмично.

Къде ли бързат аз не зная –

дали към ада или рая,

или да уловят трамвая...

 

А беше музика. И страсти...

Полите... мини или макси...

А днеска -  просто. Просто – здрасти.

Или направо, само: Как си?

 

Да, днес край мен е много тихо...

Виж ти каква метаморфоза!

По цяла нощ сънувам стихове,

а през деня живея в проза.

 

                                           

     РОБИНЗОН  

 

Живея на самотния си остров

и всеки ден събирам

бутилките, изхвърлени от прилива.

Писма

от моите все още живи

приятели

и от момичета, които съм обичал някога.

Понякога пристигат също още

и други.

До човек, когото никога не съм познавал.

Навярно –

на острова

предишен обитател.

 

 

   N…

 

Толкова те няма,

че дори

в съня ми

липсваш.

 

 

 

СРЕДЕН

 

Ама, че време, ама, че време, брат!

Ама, че смахнато време.

И от този объркан до лудост свят

просто няма какво да се вземе.

 

Не желая да бъда много богат.

Е, не искам да бъда и беден.

Нито много красив,

нито много щастлив.

Просто среден.

Да, просто среден.

 

Лудо тичат дните ни все напред и напред.

А така ми е хубаво тука!

Чух: някой станал на Господа зет,

а на мене съвсем не ми пука.

 

Не желая да бъда много богат.

Е, не искам да бъда и беден.

Нито много красив,

прекалено щастлив...

Просто среден.

Като среден пръст - среден.

 

С мен и тъй си е всичко твърде наред.

От идеи боли ме корема.

Някой иска да тръгна със него напред.

Извинете!

Да има да взема.