На Константин Павлов

След всяка революция
онаследяваме купища трупове,
смлени сърца и съдби,
продупчени от куршуми бебешки шапчици,
захвърлени икони,
дрипави владишки одежди
и оскубани бради,
освирепели от глад просяци
и обратни пътеки
към тъмните обиталища на прилепите -
влажните пещери.

И като сталагмит остава да стърчи
само
непоклатимата Кьолнска катедрала...

Това е моето основание
да бъда непримирим и волеви
срещу стихията
на най-разрушителните цунамита,
които опропастиха живота ми...

ЧОВЕКЪТ С ДАРБА

На Борис Христов

Човекът с дарба няма страхове,
когато своя кауза спасява.
Дори обрича свойте синове,
когато граници се прекрояват...

Объркан и безпомощен е даже
във простичките земни нещица -
и името си неспособен е да каже,

и никога не е със две лица...
Той винаги е някак си смутен -

като че ли виновник е роден...

ЩЕ ЧАКАМ...

В памет на Биньо Иванов

Поточето на мойте стихове
бълбука тъжно в утрото студено
в очакване да спре до него някой.

Ако в света дори един човек,
от песента в захлас, поспре пленен и
опита тайните ми да узнае,

ще се почувствам бодър, обновен,
готов за нови песни вдъхновени
под светлосинята небесна стряха.

Препасали полето с ледове,
препречиха пътеката към мене -
до другата трева сега ще чакам...