За Македония преди да стане Северна

07.04.2019

Цанко Серафимов написа и издаде своето поредно изследване

  

          Македония – 9 в. пр. Хр. – 21 в.

 Борбата за Македония започна веднага след решенията на Берлинския конгрес (1878), погребали единството на българския етнос с подписите на представителите на Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Турция. За жалост и днес по света има сили, продължаващи да ровят в българската мъка, преследвайки користните си цели.

За да получи читателят по-пълна и ясна представа за Македония и нейната хилядолетна историческа съдба, с тази книга се опитвам да направя още един прочит на вече написаното –  на популярното и на  по-малко известното – за възникването на древното Македонско царство и  цивилизаторската мисия на Александър Велики, за римската власт в Македония, за заселването на славяните през VI – VII в. и настаняването на прабългарите на Кубер, за включването през първата половина на IX в. на македонските славяни в Българската държава, откогато те са неделима част от българската народност и българското етническо пространство. Оттогава до днес македонските българи са жизнена част от българския народ – като първоприемници на християнството, като държавнотворчески елемент, като духовна среда, в която процъфтява нашата книжовност. Македония е родното място на Българското възраждане, на Паисий Хилендарски. Югозападните български земи и сега са на прицел, атакувани от шовинистичните попълзновения на съседни държави..

Въпреки че след Освобождението в България невинаги има ясна и последователна политика по Македонския въпрос и че страната ни е ставала жертва на чужди интереси, освободителното движение на македонските българи търси и намира опора в родината-майка. Всички войни, които България води през ХХ в. са все за Македония. А Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), чиято главна задача е опазването на българщината в Македония, нерядко е твърд коректив на вътрешната и външната политика на България. Борбата става още по-тежка, когато в решаването на Македонския въпрос пряко се намесват Съветска Русия и Коминтернът чрез агентурата му в отечеството ни.

И през XXI век въпросът „Чия е Македония?“ продължава да е първостепенен в междудържавните отношения на Балканите, въпреки че всички страни декларират, че в Европа границите са  вече ненарушими. И днес в Гърция – нека да спомена и за този факт - на висок глас официално се преповтарят думите на президента Караманлис, произнесени пред представители на гръцката диаспора в Торонто, Канада, през 1982 г.: „Трябва да се изправяте срещу всички онези, които се опитват да навредят на Гърция, като изкривяват историята ѝ и най-вече историята на Македония!“ Не искаме да посягаме на която и да било чужда история, но нека да не посягат и на нашата. Както го правят в Скопие, където, изоставяйки необоримата историческа теза за славянския характер на християнското население в Македония, нелепо се твърди, че днешните македонци  са преките и истински наследници на античните македонци…

Рискувам да бъда обвинен в национализъм, дори в шовинизъм. Но истината не е исторически порок. И тя много често боли. Болката се усилва, когато осъзнаем какво се крие зад мъдрост като тази: „Световната история не е територия на щастието. Периодите на щастие са празни страници в нея” (Хегел). А в историята на страдална Македония такива страници дори липсват... Няма да скрия, че мотивацията ми за този опит за скромен принос към познанието за Македония е непримиримото  ми убеждение, че истината е над всичко. А в конкретния случай истината опира и до  националното ни самосъхранение. До това, че и днес, и занапред трябва безкомпромисно да отстояваме  достойнството си на народ, който знае откъде идва и накъде отива.

 Цанко Серафимов

 Рецензия от Спас Ташев

Чия е Македония? Това е основният въпрос, на който Цанко Серафимов дава ясен и аргументиран отговор в своя обемист труд „МАКЕДОНИЯ IX в. пр. Хр. -  XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя”.

Проследявайки дълбогата нявгашност на Македония от времето на митичния цар Каран (808 – 778 г. пр. Хр.) до триумфа на Александър Велики, осъществил огромна цивилизаторска мисия в завладените земи, за да се стигне до битката на последния македонски цар Персей през 168 г. пр. Хр. при Пидна, когато страната е завладяна от Рим, авторът с неоспоримостта на историческите факти, отхвърля гръцката теза, според която историята на древна Македония е част от гръцката история. Като най-силен аргумент Цанко Серафимов изтъква пренията в гръцкото народно събрание по повод сключения неизгоден мирен договор с Филип II. В своите „филипики” Демостен, най-яростният противник на македонския цар, се гневи: „Не е ли Филип неприятел, не е ли варварин!” Страховете на Демостен се сбъдват – Гърция претърпява тежко поражение, прегазена от македонската конница и фалангата през 338 г. пр. Хр. при Херонея. Древните гърци считали, че македонците не са от елинската раса.

С настаняването на славяните и прабългарите през V – VII на Балканите  и със създаването на Българската държава, която много бързо укрепва и  през IX в. присъединява големи територии от Македония, тази земя става неразделна част от българското етническо пространство и се превръща в „третия дял от Българското царство”.

С добросъвестността на изследовател Цанко Серафимов с талантливото си публицистично перо ни представя най-ярките и знакови исторически събития, случили се в македонската българска земя, в която се дава отпор в непрестанното противоборство с Византия. Решителната стъпка на България към европейския избор – приемането на християнството – започва от Македония. „На 14 септември 865 г., Кръстовден – пише авторът, - в най-западната част на държавата – в днешното албанско село Балши, княз Борис I се покръства. Той избрал за този акт именно западните предели, защото тук сред голяма част от завареното от славяните и праабългарите местно население християнството било вече познато и някои от тях изповядвали християнската вяра -  та нали именно тук, в Македония, апостол Павел проповядва за пръв път светото учение на европейския континент.”

На рефрена „Чия е Македония?”, във всяка глава авторът затвържадава историческата истина – българска, защото основният етнически състав е български и от IX в. до днес дълги столетия е била част от Българската държава. Основните стълбове, които крепят тази истина са историческите документи и факти, от които с най-ярка сила блести великото дело на св.св. Кирил и Методий, които създават славянската азбука и превеждат светите книги на говора на солунските славяни, а техните ученици допринасят за формирането на българската славяноезична народност. България, извоювала самостоятелна автокефална църква със свой собствен литургичен език, се издига като значима с монолитно в културно и духовно отношение население от Плиска до Охрид.

Македония е рождено място на Българското възраждане. Оттук тръгва Паисий Хилендарски из Македония, Мизия, и Тракия, за да събуди сънародниците си от многовековния унес с тревожния звън на своята „История славянобългарска”. Ако не беше този пронизващ тревожен звън, не би се случило Априлското въстание, не би имало Освобождение през 1878 г... Не би се случила величавата революция на македонските българи, които достигат, както пише авторът, своя духовен Олимп на Илинден 1903-та. През целия ХХ в. освобождението на Македония е национален идеал за целокупния български народ и той води за него четири войни...

На заложеното в „Начертанието” на Илия Гарашанин и в „Мегали идеята” на Йоанис Колетис сърбите и гърците разгръщат своите националистични и шовинистични доктрини, чиито главни цели са обезбългаряване на македонската земя чрез културно-икономическа и насилствена асимилация, чрез прогонване и физическо изтребление на българския етнос. На тези зловещи планове, приведени в действие от Белград и Атина, решителен отпор дават дейците на македонското революционно движение. Между двете световни войни борбата се ръководи от Тодор Александров и Иван Михайлов, които с еднаква справедлива безпощадност се справят и с външни, и с вътрешни врагове. Цанко Серафимов акцентува в книгата си на особено тежките битки след решенията на Коминтерна за създаване на македонска нация и македонски език, които българските комунисти се залавят да изпълняват с необяснима настървеност. Своята антибългарска същност те проявяват най-открито след 1944 г., когато извършват насилствено македонизиране на българите в Пиринска Македония и правят опити да отродят българската емиграция по света...

В последните глави на книгата авторът се справя успешно и с най-навата история по Македонския въпрос – неговото развитие след 60-те години на ХХ в., когато БКП прави опити да се дистанцира от коминтерновския  македонизъм и националния нихилизъм. Но в крайна сметка не се стига до изработване на национална доктрина, която да гарантира непрестанна работа за налагане в международен мащаб на българската истина, която е историческата истина, по Македонския въпрос. За жалост и след падането на Берлинската стена българите от Беломорието, Повардарието и Пиринско остават разделени. Напълно съм съгласен с финалните думи в книгата на Цанко Серафимов: „В Европа има и други народи, които живеят в две държави. Но те нямат „спор за миналото”, между тях няма „спор за езика”, „спор за националността”, нито си „крадат историята”. В междудържавните отношения имат пълно разбирателство, на международната арена винаги се подкрепят. Нека ги посочим: Германия и Австрия, Румъния и Молдова, Гърция и Кипър...”