Писателят Недялко Славов за "Дебелянов и ангелите?

12.04.2019

 Пиесата на ДТ Пловдив „Дебелянов и ангелите“ е феномен. И има ефекта на снежната топка, расте. Лети вече 30-тото му представление, разтърсва България и завихря българина и българския дух. 

Много си мисля напоследък каква е причината за това. Няма да говоря за художествените пикове на този театър, за новата му, абсолютна автентична театрално-поетическа лексика. И все пак – има нещо отвъд нея, отвъд художественото, има нещо отгоре. И то е уловения Zeitgeist! 

Духът на времето! С него вибрира това несравнимо в театралното ни битие представление. Има нещо в него, за което мълчи българския театър. Нещо твърде човешко, твърде обнадеждително за духа , твърде хуманно. Бавното и последователно „изстудяване“ на емоционалното, на справедливото, на съпротивителното, на гневно-съзидателното, венозното вкарване в театралния зрител на наркозата на незначителното, политкоректното, емпатичното, доведено до ентропия; регресивното, правещо човека социална надуваема кукла – всичко това се срива в това представление.

В него човекът е отново жив, страдащ, протестиращ, антивоенен, антиматричен, анти, анти на всички оруелови и социални клишета, в които е натикван година след година. Това е протест срещу зомбирането. Това е пиеса, която реабилитира правото ни да бъдем хора, а не хомункулуси.