Уолт Уитман на 200

15.04.2019 1

Безсмъртният не остарява, само читателите му умират, за да го търсят на небето

Големият американски поет Уолт Уитман (1819-1892) е роден в Хънтингтън, Лонг Айланд, в семейство на квакери – религиозната общност на пацифисти и борци против робството. Нарича себе си Космос и поезията му е стихия, която помита читателя. Хуманните принципи на сексуална и религиозна търпимост в поезията му надхвърлят границите на неговото време. Трийсет и шестгодишен, издава една-единствена стихосбирка, която преработва и допълва до самата си смърт: „Страници с незначителни стихотворения“ (Leaves of Grass). Десетки години превеждано буквално, това заглавие всъщност е тъкмо с този смисъл – оказа се, че Уитман нарича, както е било прието тогава, leaves страниците на книгите, а  grass – „незначителните“ стихове. Широко скроен и с модерни възгледи, Уитман не е приет безусловно приживе, но е благословен с последвало безсмъртие. Оказва особено влияние върху бийт поколението през 50-те и 60-те години на 20 век и водачите му Алън Гинсбърг и Джак Керуак.

„Ела! – повика ме Душата ми. – Такива стихове

за тялото ми трябва да напишем (ведно – душа и тяло),

че върна ли се след смъртта – невидима,

или след дълго скитане из други сфери,

отново на другарите си да запея - за бурните вълни и за земята,

за ветровете и дърветата,

а после пътя си да продължа доволна и усмихната.

Отново и завинаги да станат мои тези стихове,

и както някога, сега и тук

под тях да сложа своя подпис - както за тялото, така и за душата:

да ги бележа с името Уолт Уитман.“

Песен за очакващия път

(откъс)

Земята – тя напълно стига.

Не искам от съзвездията да се приближават –

най-хубаво е там да си останат;

достатъчни са за онези, дето им принадлежат.

(А тук аз все така пренасям стари, сладостни товари –

където и да ида, нося мъжете и жените;

кълна се, че не е възможно да се освободя от тях –

те ме изпълват, затова и аз ще ги изпълня в отговор.)

Непрекъснатост

(От разговора, който водих неотдавна с немски спиритуалист)

Не е възможно нещо да изчезне, не изчезва нищо. 

Остават раждането, самоличността и формата,

предметите по цялата земя;

животът, силата и всичко видимо.

Не бива обликът им да те притеснява,

нито преместената сфера да обърква твоя разум.

Пространството и времето ги вместват -

обширни са селенията на Природата.

И в бавното ти, състарено и студено тяло

просветва жар от огъня предишен,

в очите слаби светлината лумва

и слънцето, на запад ниско слязло,

неспирно се издига сутрин и по пладне.

На пролетта законите невидими

отново стигат облаците мразовити:

с трева, цветя и летни плодове, с узряло жито.

Виж тези сенки – меки, пищни и упойващи.

Току-що слънцето залезе, настойчивата светлина разпръсна -

и аз, разпръснат, ще си ида скоро

в омара и нирвана, в нощ, в покой, в забрава.

Превод от английски Огняна Иванова