АПОКАЛИПСИС ХХI

16.04.2019 1

от Кирил Кадийски

 АПОКАЛИПСИС ХХI

Мълчат камбаните на Нотър Дам.
Езикът на вселенската камбана –
земята днес лежи пред своя срутен храм,
сред пепелта от всичките пожари по света навяна.

Светът е все по-грозен. Но къде,
къде го онзи урод Квазимодо –
камбаните на съвестта да люшне, да даде
искрица вяра на това човечество безродо?

О, днес е вече все едно дали
кърви с подпален врат жирафът на Дали,
или дантелeно-гранитната си кожа кулата е свлякла,

щом и козичката на Есмералда, пламъци и дим
избродила, с див ужас е влетяла – жива факла –
подслон да дири там – под свода невредим

на вечния небесен Нотър Дом.

         16 април 2019, призори