Кафка – всичко и нищо

02.07.2011 | автор:  Сава Славчев1

На 3 юли в далечната 1883 в Прага се ражда Франц Кафка. Умира на 41 години, на 3 юни 1924 г.

Интересно защо харесвам много Кафка, но той не е в първата петица на любимите ми автори. Вероятно защото съм с "класическа" нагласа към изкуството и правя, може би неволно, само някои изключения, в това число за литература. А Кафка се родее, мисля, със сюрреалистите, защото това е човекът с необичайното въображение, авторът, успял да слее сън и действителност, реални и онирични преживявания.

Интересно е например, че Кафка, на едва 22 годишна възраст, решава да напише първият си роман "Америка", като пренася действието в този континент, който никога не е виждал и на когото никога не е стъпвал. Познава страната само от разни второразредни книжки, умишлено използва клишета и пише романа без никакви опити да научи нещо повече за тази страна. Поради една проста причина: Кафка не иска да създаде реалистична творба, не желае да даде живот на сериозно произведение. В това се състои един от елементите на чувството за хумор у Кафка, чувство, което се развива в цялото му творчество и ни представя една необятна вселена от разнородни усещания и чувства - пресилени, неуместни, неразбираеми, ненавременни, неосъзнати, а понякога дори необяснимо отсъстващи.

За Кафка творчеството е "форма на молитва", метафизичен експеримент за улавяне на неясни видения, едновременно забранен и необходим, но при всички случаи безнадежден опит чрез силата на словото да се обхване мистерията на съществуването. Сам Кафка сравнява себе си с ловеца Гракх от едноименния си разказ - Харон го е пуснал по погрешка сред живите и той постоянно снове на границата между живота и смъртта. За него творчеството не е просто създаване на произведения, а преди всичко състояние на духа, напрегнатост на възприятията, вътрешна нагласа към света, начин на живот. Кафка казва: "Аз съм писател дори когато не пиша."

Струва ми се много удачно попадението на Камю, по отношение на един от романите му : „Процесът” е съдба и величието на тази книга е в това, че предлага всичко и не утвърждава нищо.

Смятам, че това важи в пълна сила за цялото творчество на Кафка.