GENIUS LOCI: ГРАДЪТ И ПОЕТЪТ

28.07.2011 | автор:  Д-р Георги Чалдъков

На Христо Фотев (1934–2002–2011)

    
“Българин и жител на Бургас”, Христо Фотев Константинов е роден на 25 март - Благовещение - през 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. стъпва на бургаска земя и “морето се изправя пред очите му”. След това  - жената и жената, и жената. И неговата Eureka! – най-романтичната - за нея:

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Според едно предание, когато разбрали за смъртта на Христо Фотев - 27 юли 2002 г. -  бургазлиите извикали: “Фотев е мъртав. Няма море, няма жени.”

С д-р Франческо Аджелуци работихме заедно в Института по невробилогия в Рим. Франческо изследваше как слушането на музика и четенето на поезия влияят на мозъчната физиология. Наред с науката, той, като Овидий, пишеше своите Amores – от Франческо  научих латинската дума за поет: vate. Той ми обясни, че “вате” означава “предсказател, изпълнен с вдъхновение, предизвикващо екстаз”, а поезията е una storia d'amore eterna, (една история за вечната любов). От Франческо знам още, че Овидий, заради бохемския живот и любовните си стихове, е бил прогонен от Рим и заточен в Томис, днешния румънски град Констанца. От професор Иван Карайотов – автор на “История на Бургас” - научих, че това е било по времето на тракийския цар Котис, който “със сигурност е един от първите поети в района на Бургаския залив”. Към него Овидий се обръщал с: “Двамата с тебе пренасяме жертви на един и същ олтар.” А Добрина Топалова – автор на “Явлението Петя Дубарова” – ми каза, че “на света винаги му е нужен Поетът, за да му прилее Дух.”

В “Поезия на екстаза” професор Светлозар Игов е написал: „Не знам много ли са българските градове, които могат да се похвалят, че са обезсмъртени в толкова хубави стихове. А и не знам дали е правилно да нарека Бургас родното място на поета Христо Фотев, а не Христо Фотев – родината на поетичния Бургас. Поне за мен Бургас винаги е присъствал такъв, какъвто го е създал в поезията си Христо Фотев. Защото не градовете създават поетите, а поетите – градовете”.

И така Бургас е градът на Христо Фотев и градът, създаден от Христо Фотев. Както Таити е островът на и островът, създаден от Пол Гоген. Според едно предание, когато разбрали за смъртта му - 8 май 1903 г. - таитяните извикали “Гоген е мъртъв. Няма рай.” И Хорхе Луис Борхес – в разказа си “Тльон, Укбар, Orbis Tertius” – има подобен мотив: „Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, когато хората забравят за тях. Класически пример за това е един праг, който съществувал дотогава, докато на него стоял някакъв старец, и който изчезнал след смъртта му.” Като Духът на един град, който съществувал докато в него живял един Поет, и който изчезнал след смъртта му. 

Подобно на “цялото съществуа преди неговите части” (Аристотел), в "Рицарят на печалния образ" Мигел де Унамуно пише: "Душата на един град носи в себе си бъдещия герой, преди той да е видял бял свят, предусеща го като блуждаещ в нея дух, който се оформя, и очаква неговата поява. Героят се вдъхновява от великите идеи на времето си, чувства нуждите на своето време - и се прониква от едните и другите. Героят не е нищо друго освен индивидуализирана колективна душа” – Genius loci (Дух на мястото).
.................................................

 Книгите на Христо Фотев тук